#AskTheTaxGuy – Виктор Марински

Всеки собственик на бизнес знае, че годишната данъчна декларация не е просто формалност. Пропуските тук водят до сериозни последствия – адмнистративни санкции, лихви и проверки. Ето какво трябва да знаем за корпоративната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.

1. Кои лица са задължени да подават годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО?

Според чл. 92 ал. 1 от ЗКПО това са всички данъчно задължени лица, които се облагат с корпоративен данък. В общия случай това са:

• местни юридически лица - търговски дружества, които подлежат на облагане с корпоративен данък (чл. 5 ал. 1 от ЗКПО) и/или данък върху разходите (чл. 5 ал. 3 от ЗКПО)

Пример: ООД/АД извършва търговска дейност чрез продажба на стоки онлайн.

• местни юридически лица, които не са търговци - само в случаите, когато осъществяват сделки по чл. 1 от Търговския закон и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и/или са данъчно задължени за данък върху разходите по чл. 204 т. 2 от ЗКПО

Пример: Читалище (юридическо лице с нестопанска цел - освната му дейност е културна, образователна и обществена) отдава зала под наем за провеждане на различни събития.

• чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност чрез място на стопанска дейност

Пример: Автрийска копмания извържва дейност чрез клон или офис (без да регистрира дружество) в България. Печалбите, които се причисляват към този българску клон или офис, подлежат на облагане с корпоративен данък.

Важно: Ако имате регистрирано търговско дружество (например ООД), но не сте започнали да извършвате търговска дейност, не сте задължени да подавате годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО!

2. Какви са сроковете за подаване?

ГДД за корпоративен данък се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година (чл. 92 ал. 2 от ЗКПО).

3. Къде се подава?

Годишната декларация вече се подава единствено по електронен път чрез електронния портал на Националнатат агенция за приходите (НАП). За целта е необходимо Вие или упълноможещено от Вас лице (например счетовододител) да притежавате квалифициран електронен подпис (КЕП).

4. Какви документи трябва да подаадем?

В упоменатия срок, данъчното задълженото лице трябва да подаде декларация по образец (линк към НАП), както и годишен отчет за дейността. Годишния финансов отчет заедно с необходимите приложения се подава онлайн към информационна система “Бизнес статистика”, при което Вие получавате входящ номер. Този номер Ви е необходим при подаване на ГДД, тъй като трябва да бъде въведен в предвидената за това секция. (Детайлна информация относно данните, които трябва да присъстват в годишния отчет за дейността очаквайте в отделна статия.)

5. Можем ли да коригираме подадената декларация?

При окриване на счетоводна грешка или промяна в обстоятелствата, която би довела до измение в данъчната основа и съответно дължимия данък, засягащи изминалата счетоводна година, законът предоставя възможност за подаване на коригища данъчна декларация. Това може да се случи еднократно в срок от 30 юни до 30 септември на следващата година. За целта е необходимо да е вече подадена ГДД в срок (чл. 75 ал. 3 от ЗКПО).

6. Какви са последствията при неподаване или късни подаване на ГДД?

Спазването на сроковете и коректното попълване на годишната данъчна декларация (ГДД) не е просто административно изискване – законът предвижда съществени глоби при нарушения:

Данъчно задължено лице, което:

• не подаде декларация,

• не я подаде в срок,

• посочи невярно или скрие данни, водещи до определяне на по-нисък данък или неправомерно облекчение,

се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение (например след вече наложена санкция), санкцията е от 1000 до 6000 лв. (чл. 261 ЗКПО)

Ако данъчно задължено лице:

• не подаде приложение към годишната декларация,

• или посочи неверни данни или обстоятелства в него,

се налага имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. При повторно нарушение: санкцията е между 200 и 2000 лв. (чл. 262 ЗКПО).

При невнасяне на дължимия данък срок, данъчно задълженото лице дължи лихви за забаване от първия ден след крайния срок до деня на внасяне на данъка (чл. 9 ЗКПО). Лихвата за забавяне възлиза се изчислява на годишна база и е в размер на 10% плюс определения от БНБ лихвен процент (линк към НАП - лихвен калкулатор).

Правна и данъчна отговорност – важно да знаете

Информацията, предоставена в тази публикация, има за цел да улесни общото разбиране на данъчното законодателство и административните изисквания, но не следва да се разглежда като изчерпателен правен, данъчен или счетоводен съвет. Законодателството в България и ЕС е динамично и подлежи на чести промени. Възможно е след публикуването на този материал да са настъпили изменения в приложимите нормативни актове или в административната практика. Поради това всеки казус следва да бъде разглеждан конкретно, с оглед на индивидуалните обстоятелства и актуалната нормативна уредба. Препоръчваме преди предприемане на действия, подаване на документи или вземане на бизнес решения да се консултирате с данъчен консултант, адвокат или счетоводител, притежаващ необходимата квалификация. Авторът и партньорите по проекта не носят отговорност за вреди или пропуснати ползи, произтичащи от действия, предприети единствено въз основа на настоящата публикация.